Специално място в развитието на европейската картография заемат моряшките географски помагала. Те оформят две групи: – текстови описания, предвестници на днешните лоции, които са наричани: на древногръцки “периплус”, на латински “portulan”, на италиански “portolan”, на френски “routier”, на английски “router”, на португалски “roteiro”, на испански “derrota” или изобщо “Морска книга” (например на немски “Seebuch”, на нидерландски “leeskart”) и – морски карти, които са наричани: на латински “mappa maritima” или “tabula nautica”, на италиански “carta da navegare” или “Compasso”, на испански “carta marina”, на английски “sea-chart”, на немски “seekart”, на нидерландски “paskaarte”.

Достигналите до наши дни древни географски навигационни помагала са малко на брой и повечето от тях са подложени на литературна обработка. Те се появяват в Древна Гърция през архаичната епоха чрез финикийско или карийско посредничество. Още тогава се обособяват две групи – сухоземните помагала назовават периегези, а морските – периплуси

Как точно се е развила моряшката географска и картографска традиция, далечен предходник на днешните лоции и морски карти, може само да се гадае поради липса на достатъчно сигурни данни. Приема се обаче, че първата създадена от човек карта е била морска. До наши дни обаче не е достигнала нито една древна периплусова карта. Науката не разполага и с нито един същински периплусов текст – почти всичко, което се е запазило, не е оригинално. Приготвяно е било за школски нужди, било за някакви други цели. Тук, наред със секретността, немалка роля изиграва и спецификата в развитието на античните географски представи. Те, образно казано, имат изцяло сухоземен характер и почти не се влияят от натрупаната реална морска информация. Господстват архаизациите, чудесата, впечатляващите факти, занимателните подробности, иреалното. Като цяло античната география изобилства с фантастични елементи, указания за отдавна изчезнали плефията) проявяват интерес и към някои “морски неща”. Изглежда немалка част от фантастичните и приказните елементи в елинската и римската литература са подложени на епически и други преработки, моряшки заемки. Сирените, морските чудовища, еднооките циклопи, движещите се

скали, които премазват всичко живо, и ред други елементи в Одисеята, в мита за Аргонавтите и други антични творения представляват литературни версии на вечния моряшки фолклор.

Нещата се повтарят и през Средновековието. Сухоземните картографи (дори и по време на Великите географски открития) продължават да прекрояват Птолемеевите карти и да ползват “антични реалии”, а географските описания изобилстват с морски страхотии и ужасии, фантастични данни за области, хора и животни. По същото време италианските и каталанските картографи вече векове изработват точни картографски проекции на портуланни карти и придружаващи ги сравнително прецизни описания на познатите крайбрежни земи.

Основните етапи в развитието на морската география и картография обикновено съвпадат с епохите на бурно развитие на икономика, търговия и политически боричкания за нови пазари. През Средновековието (докъм XII в.) християнската географска доктриналност, но най-вече политическата, а оттам и стопанската ситуация в Средиземноморието, довеждат до значим упадък и морската география и картография. Приема се, че създалата се ситуация води до една голяма загадка. За периода от VI до XII в. не са известни никакви портуланни текстове и морски карти. Най-вероятното обяснение на загадката е влиянието на комплекс от фактори. Сред тях се открояват: традиционната строга секретност по отношение на морските карти; своеобразният държавен монопол над външната търговия на Ромейската (византийската) империя.

Промяна настъпва едва през XII-XIII в. Четири италиански републики (Генуа, Венеция, Пиза и Амалфи) и каталонците постепенно съумяват да ликвидират арабския контрол в Средиземноморието. Започва и неудържима дипломатическа, военна и търговска експанзия на Изток – включително и по балканските крайбрежия. До XIV в. италианските търговски фактории и колонии равномерно покриват бреговете на Егейския архипелаг, Мраморноморието и Черноморието. Още в XIII в. италианските навигатори вече разполагат с подробни описания и перфектни за времето си карти (най-ранната портуланна карта, т.нар. “Пизанска карта” и текстовото описание към нея –“Компас за навигация”, датират ок. средата на XIII в.). И нетренираното око лесно може да забележи, че портуланните карти на Средиземноморието (или само на Черноморието) представят очертанията на бреговата ивица твърде точно –дори спрямо съвременните критерии.

За развитието на портуланите несъмнено голямо влияние оказва и превземането на Константинопол от кръстоносците през 1204 г. Тогава не само е разбит дотогавашният монопол на Източната римска империя и са плячкосани невероятни съкровища, но вероятно моряците на Венеция, Генуа и Пиза се докопват и до някакви византийски моряшки помагала, които лягат в основата на бурния възход на италианската морска картография.

Портоланните карти се рисуват в цвят върху пергамент, изработен от овчи или телешки кожи. Портуланните карти на Средиземноморието (а след откриването на “Новия свят” и морските карти на света) се изработват върху цели кожи и се отличават с пъстри декоративни елементи. Те обаче не били удобни за работа на капитанския мостик, поради което в самото начало на XIV в. започват да ги сегментират – средно от 6 до 15 сегмента. Пергаментният лист се нагъва, нарязва на съответни листове, разчертава, надписва и изрисува (масови размери – ок. 20х30 и ок. 30х40 см). Намаляват декорациите, като за тяхна сметка се множат имената на пристанищните селища, крайбрежните индикации и някои данни за крайбрежните държави. След подвързването на отделните листове (в кодекс) се получавал атлас.

За точността на портуланните карти решаващи са редица технически нововъведения през XII-XIV в., които бързо и масово навлизат най-напред тъкмо в морската картография. Компасът, лагът и астролабията улесняват измерванията и позволяват самите моряци да набират нужната информация. Въвежда се скалата на пропорциите и розата на ветровете, които също са резултат от техническите новости.

 

 

Comments are closed