Древните представи за Черноморието

Първите известни данни за Черноморието са натрупани най-напред в малоазийски храмове и на тяхна основа в Месопотамия (от южна гледна) точка се създават представите за „Черното, Крайното, Северното море”. Още през II хил.пр.Хр. (ако не и по-рано) циклира географската традиция за региона. Тя се оказва с хилядолетна устойчивост, възприема се в Средиземноморието, следват я и раннохристиянските автори. Така за хилядолетия наред се формира виждане, която влияе и на името на басейна в представата (концепта) за миещия света околосветски Поток-Океан. С него всички морета имали връзка, а в тази древна географска схема схема морето е „черно” (тъмно) и защото е „северно” – крайна северна граница (географски хоризонт) на познатия от месопотамска гледна точка околовръстен свят.

Карта на света от анонимен автор (1351 г.), която илюстрира дтевните представи за околосветския „Поток-Океан”, с който всички морета имали връзка

Карта на света от анонимен автор (1351 г.), която илюстрира дтевните представи за околосветския „Поток-Океан”, с който всички морета имали връзка

Когато в началото на I хил.пр.Хр. се е оформял древногръцкия цикъл за „Аргонавтите“, Черноморието за елините продължавало да е северен географски хоризонт на света, отвъд който започвал иреалния, т.е. „Света на Отвъдното”. В техните представи най-напред този хоризонт е обхващал Южното, после се измества към Северното Черноморие и едва след VII в.пр.Хр., когато и по него се появили елински общини-държавици, отива далеч север, за да достигне Прибалтика. Ето защо тъкмо тук някъде „слиза в Подземното царство” Одисей. Пак тук Орфей дири и намира Евридика, а Дионис извежда от „Тартара” майка си Семела. В този иреален свят се намирал и „Острова на Блажените” – „Белият остров” (ант. Левка, средн. Фидониси, дн. Змейний). В една версия Тетида го била „извадила от морето” за своя син Ахил, за да блаженства тук наред с други древни Герои, сиреч Юнаци.

Миниатюра от старобългарската Манасиева хроника на Библейския ковчег и Адамовото потомство с последния от него - Ной, който (според Библията) е родоначалник на съвременното човечество

Миниатюра от старобългарската Манасиева хроника на Библейския ковчег и Адамовото потомство с последния от него – Ной, който (според Библията) е родоначалник на съвременното човечество

Черно море е „черно” и заради представите за него като „Море на мъртвите”, което обяснява действията и на Орфей, и на Одисей, и на Дионис. Именно тук те не само са „влизали”, но и са „излизали” от онова Подземно царство, което в Месопотамия именуват „Страната от която няма връщане”. Предноазиатските виждания за Черно море като „Северното море” и оттам за „края на света” (Океана или пътя за него) повлияват и върху Омир и върху цялата средиземноморска географска традиция. И в „Одисея” се откриват описания, където Земята е плосък диск, обкръжен от постоянно движеща се река „Океанус”. Сиреч долу-горе онова, което изобразяват и раннохристиянските „манастирски картографи”, като по този начин възраждат древната месопотамска традиция за картографско представяне на познатия свят.

Докъм VIII в.пр.Хр., когато са основани първите елински общини-държавици в Южното Черноморие, за елините басейнът продължавал да  е краен северен хоризонт на познатия свят. Ето как описва нещата географът Страбон: „Съвременниците на Омир смятали Понт изобщо за втори Океан. Затова мислели, щото тези, които влизали в него [през Боспорския проток], се отдалечавали толкова от света, колкото и онези, които излизали отвъд Херакловите стълбове [Гибралтар]. Впрочем Понтът се смятал тогава за най-голямото море от близките до нас [елините] морета и затова собствено се наричал изобщо само Понт, което значи море, така както сме навикнали да наричаме Омир само Поет. Може би и по тази причина, Поетът [Омир] прехвърлил известни неща [за странстванията на Одисей] от Понта в Океана и това се възприемало лесно, поради господстващото тогава мнение.”

Преди да го назоват „Евксински Понт” („Гостоприемно море”) елините първоначално именуват Черно море „Аксински Понт“, което в превод от старогръцки означава буквално „Негостоприемно море“. Това название пък показва, че елините всъщност са преосмислили иранското име на басейна „Акшайна“, което отново означава „Черно, Тъмно море“. На епично преосмисляне на древни представи се дължи и тесалийско-беотийския цикъл за „Аргонавите“, в който те поемат за „Страната а Слънцето“, за да откраднат  „Златното руно”. Данни от хетски клинописи откроиха, че и сега елините отново са преработили древен обред за ритуална „кражба на руно”, а и някакви вече смътни предания за късноенеолитната култура в Черноморието. Тъкмо сензационната късноенеолитната „Култура Варна” от втората половина на V хил.пр.Хр. ще да е продуцирала мита и за „Златния век”, и за „Страната на златото” (= на Страната на Сина на Слънцето). Неслучайно дори и в достигналия до наши дни кавказки осетински епос „Страната на Слънцето“ се намира под черноморски води. Щерките на това Слънце се появявали на Белия свят под формата на златни кошути: тях неуморно са ги преследвали и са ги улавяли от Юнаци, за да може на белия свят да се появят още по-велики от бащите си чада.

*  *  *

Черноморският шелф в началото на холоцена  (Орачев 1988 - по Муратов)

Черноморският шелф в началото на холоцена (Орачев 1988 – по Муратов)

Черно море влиза в системата от морета на Атлантическия океан. В тази система то е „вътрешно море” с обща площ от около 413 488 км2. Днешната обща дължина на черноморските брегове се изчислява от 3991 докъм 4090 км. Черноморският бряг обаче се изменя твърде интензивно и в наши дни, а в миналото промените са били твърде значими. Заради спецификата в глобалните промени на климата (а оттам и в динамиката на покачванията и спаданията на черноморското равнище), съвременните диференцираните вертикални колебателните движения на сушата и шелфа, микротектониката, земетресенията, свлачищата, акумулацията, абразията и ред други фактори черноморската брегова ивица непрестанно се променя.

Преди десет хилядолетия нейният ход започва от около -90 докъм -110 м, а това по Западното Черноморие на места прави хиляди квадратни километри суша на мястото на днешния шелф. От VI хил.пр.Хр. насетне около днешните -35-40, -20-25, -8-12 и -6-4 метрови шелфови тераси, както и върху „удавените” речни тераси в днешния шелф и крайбрежни езера, са били разположени древни селища. Комплексните сравнителни анализи на наличните данни показват, че някъде към края на V и първата половина на IV хилядолетие пр.Хр. покачването на черноморското равнище стига своя максимум. Количеството на водната маса в тогавашния басейн нараства извънредно бързо и постепенно достига равнището на тогавашния Боспорски праг. Днес той се намира на дълбочина около -45 м.

Специфичното действие на тогавашното Дяволско течение (наред с комплекс от други фактори) не позволява черноморските води да прехвърлят Боспорския праг. Наносите формират мощна пясъчна коса и в резултат черноморското равнище започва да се покачва с още по-големи темпове спрямо мраморноморското и средиземноморското. Това се случва и заради извънредния черноморски речен сток, който се подхранва от Дунав, Южен Буг, Днепър, Днестър и други реки, чиито водосбор обхващал огромни територии тъкмо по времето, когато ледниците се топели максимално.

Черноморският потоп

Някъде в края на V – първата половина на IV хил.пр.Хр. в резултат и на вероятно земетресение (по разседа на Боспорската разломна структура), „преградата” бива разрушена и черноморските води нахлуват в Мраморноморието като своеобразна мощна вълна. Събитието е описано от Диодор Сицилийски въз основа на древни самотракийски предания и е датирано „преди другаде да стане Потоп“ (т.е. преди Дардановия потоп). Някои нашумели публикации за този Черноморски потоп, които го свързват с Библейския „Ноев потоп” и го датира в VI хил. пр. Хр., всъщност са повече от спекулативни, защото се разминават и с археологическите факти, и с геоморфоложките данни.

Schema-Tansgresii-PE-01По време на най-високото стоене на водите от последния езерен период на черноморския басейн огромни части от дотогавашната суша и речни долини ведно с разположените покрай тях селища са залети. Отнесени са огромни количества земна маса. На места процесите допълнително са били стимулирани от свлачищно-срутищни процеси по т.нар. водоупорни хоризонти. Другаде – както става в днешните акватории на Варна и Бургас, пък се извършва мащабна акумулация. Тя предопределя по-сетнешното развитие на брега. В резултат повсеместно и съществено се изменя крайбрежната конфигурация.

Следва също така да се знае, че и името на днешния Боспорски (Босфорски) проток е изключително древно и е свързано с Черноморския потоп. В буквален превод Бос-порос означава “Бичи/волски брод”, а този брод няма къде другаде да е минавал освен по днешния Боспорски праг’’. До времето на Черноморския потоп той е представлявал суша, но ще да е бил преброждан и след това през IV-III хил.пр.Хр. с “волове”, откъдето всъщност идва и неговото име.

По Орачев 2012; срв.  Орачев 2005, 2013; Orachev 2005

Comments are closed