Черноморските котви
Каменните блокове с отвори
Каменните блокове с един, два и три отвора от Черноморието се датираха във втората половина на II хил. пр. Хр., но датировката е предпоставена. В действителност всички каменни блокове от Странджанския шелф, които са намерени на дълбочини по-малки от 10-12 м, няма как да произхождат от праисторически пристанища, тъй като и през късната бронзова и през по-голямата част на ранножелязната епоха тукашните заливи са представлявали суша или са попадали в обсега на вълноприбойната дейност. Ето защо от палеогеографска гледна точка повечето открити досега каменни блокове с един и два отвора от Българското Черноморие изглежда не са служели за котви, а представляват пушки (баби) за швартоване на кораби и/или за тежести на таляни/даляни. Единствените сигурни коттви са каменните блокове с три отвора. В акваторията на юг полуостров Боруна такива се откриват само в акваторията на Маслен нос и онази при дн. ахтополски фар. Последните изследвания поиказаха, че този вид котви са се използвали и от елински мореплаватели, като са били използвани предимно от риболовни съдове.
Каменните щокове
Каменните щокове бележат появата на първите двуроги котви със съставно вретено, които най-вероятно се появяват около средата на II хил. пр. Хр. Петрографските анализи показаха, че почти всички образци са изработени от образци, които не се срещат в литоралната зона на Българското Черноморие и са принадлежали на „чужди“ мореплаватели. В зависимост от техйните жлебове те могат да разделят на такива без жлеб, с двустраен, тристранен и четириостранен жлеб. Някои от големите и добре изработени образци с четиристранен жлеб от странджанското крайбрежие може би са принадлежали на корабите от персийската флата на цар Дарий I, чийто елински и финикийски кораби плават тук през 512/513 г. пр. Хр.
Оловните щокове
Употребяваните по Странджанското Черномнорие оловни щокове оформят три групи. Най-ранни са оловните шокове с „П-образни жлебове“, които се датират в периода от VII докъм V в. пр. Хр.. Те са се използвали за изработката на котви със съставно вретено: особено внимание заслужава един уникален образцово излят щок с тристранен централен и два странични жлеба. Хронологически следват оловните щокове с отвори, които се датират в IV – I в. пр. Хр. Те вече принадлежат на оловно-дървените двуроги котви с монолитно вретено. В странджанските води са се употребявали и щоковете с отвор и опора за вретеното. Върху един екземпляр от музейната експозиция личи „Удара на Афродита”. Чрез него се е символизирал „късмета” при игра с четири ашика (астрагала): когато те са паднели върху човешката длан на четирите си различни страни се е получавало извънредно рядкото „Щастливо хвърляне”. Най-късни са оловните щокове „кутиест тип”, които в средиземноморската археология се именуват „фиксирани щокове”: те вече са се изливали около вретеното на котвата и са имали укрепващи дървени съртцевини. Този тип с появява в черноморски води най-вероятно през 72/71 г. пр. Хр. и в следващите четири века бележи корабоплаването през т. нар. римска епоха.
Железните котви
Най-ранните железни двуроги котви са от I в. пр. Хр. и съпъстват римската инвазия в Черноморието. Те са се запазили до наши дни, защото са покрити с мощен седиментен пласт. Така се намират и следващите два типа: единият датира от периода VI – VIII в. сл. Хр., а следващият (специално за череноморски води) – от VIII до XV век. Следващият, вече нов тип железни двуроги котви имат извити рога с лапи, се дължи на италианските и каталанските мореплаватели, които проникват в черноморски води след 1204 г. След XVI век освен четирирогите двуроги котви, които масово се използват и през XIX век, продължават да се използват и двуроги котви с отвор на вретеното за дървения щок. Изобилието на четирироги железни котви и двуроги котви „адмиралтейски тип” от XIX век в Стъранджанското Черноморие се дължи на руско-турските войни от 1828-1829 и 1877-1878 г. В тукашните води се намират самоделни котви от втората половина на XX век.
