Два оловни щока – дарение от проф. Костадинка Паскалева

2.11.2021

Костадинка Паскалева, авторът на забележителната монография „Икони от Странджанския край“ (София, 1977), подари на ОК „История на котвата“ два оловни щока с размери: 38 х 9,5 х 4 и 49 х 9,5 х 40 см. Те са намерени случайно в акваторията на Черноморец, като проф. Паскалева навремето ги е спасила от претопяване в тежести за рибарски мрежи. Ценните артефакти представляват напречници за двуроги оловно-дървени котви със съставно вретено, които се датират в периода VII – V в. пр. Хр. Така странджанската сбирка на „История на котвата“ беше допълнена с липсваща разновидност на този тип щокове и вече може да се окачестви като най-богатата по типология и форми европейска колекция на този вид древно котвено съоръжение.

Драхма на Егина

7.11.2021

Във фонда  на ОК „История на котвата“ постъпи като дарение поредната щастлива случайна находка. Тя беше намерена през 2021 г. в изхвърлена пръст от един строителен изкоп на ахтополския полуотров и представя една рядка сребърна драхма на Егина с тегло 5.18 гр и размери 17 х 20 мм. Забележителното е, че е възможно тя да е отсечена още преди да се формира царството на Терес I (след 520/519 – преди 464 г. пр. Хр.) и да се свърже с т. нар. скитски поход на персийския цар Дарий I (522 – 486 г. пр. Хр.). Макар да липсват изрични данни за участие в него на кораби на Егина, тази уникална за Странджанското Черноморие  находка засега няма с какво друго да се свърже освен с персийската флотата. По негова заповед тя отплава за Хистрос (дн. Дунав) покрай Западното Черноморие през 513/512 г. пр. Хр. и изглежда поне един от шестстотинте нейни кораби ще да е закотвил тук, за да закупи и да заплати нещо в съществуващото тракийско селище на днешния ахтополски полуостров. Приемлива е възможността и някои от оловните щокове с „П-образен жлеб“ и големите каменни напречници за двуроги котви от странджанската акватория, които се съхраняват във фонда на ОК „История на котвата“, също да се свържат с елински или финикийски плавателни съдове на персийска служба.

Каменна брадвичка – нова находка в Ахтопол

2.08.2021

През 2021 г. на ОК „История на котвата“ беше дарена (по препоръка на магистъра по  тракология от Синеморец Николай Пенев) ценна находка. Тя е намерена от местният жител Мирослав Димитров, който случайно я вижда при едно от своите гмуркания в северния ахтополски залив. Брадвичката е изработена от редкия минерал омфацит (Omphacite) с химична формула: (Ca, Na)(Mg, Fe2+, Ал)Si2О6. Тези силикатни минерализации са редки, срещат в Мала Азия и някои от егейските острови, като засега подобни не са известни от днешните български земи.

Брадвичката не е имала утилитарни, а сакрални функции и може да се определи като енеолитна амулетна брадвичка. Тя най-вероятно е донесена от Северозападна Анатолия някъде в началото на V хил. пр. Хр. Редкият артефкт се нарежда до някои други находки от ахтополския полуостров и неговата акватория, които показват, че в началото на V хил. пр. Хр. тук са придошли малоазийски преселници. Съхраняваните във фонда ОК „История на котвата“ други находки от този период позволяват да се допусне, че най-вероятно в днешния южен ахтополски залив (под днешната придънна жълта глина) е имало праисторическо селище от началото на каменно-медната (халкоклитната епоха).


© Музейна експозиция "История на Котвата". Всички права запазени.