Оловни щокове с П-образен жлеб

Те са служели за двуроги оловно-дървени котви със съставно вретено. М. Лазаров следва . Капитен и Д. Халдан и приема, че този тип щокове са били изливани в дървени корита.  През седемдесетте години на миналия век пръв Николай Марков се досети, че този тип котви са били изработвани от специално избран чатал на дъбово дърво, а през 80-те години на същия век Ат. Орачев и Ив. Орачева изработиха и реконструкции на двуроги котви с П-образни щокове за Музейната сбирка в Шабла и музейната експозиция „Добруджа и морето”. На G. Kapitän дължим хипотезата, че първи са започнали да употребяват оловни щокове мореплавателите от Западното Черноморие. Тя е своеобразно продължение на версията на проф. Иван Венедиков, че щоковете с П-образен жлеб са аполонийско производство. Техният примитивизъм (грубо изливане и много скални и песъкливи примеси) позволява подобна хипотеза.
Оловните шокове с П-образни жлебове от ОК „История на котвата” оформят самостоятелна група от шест щока, които датират от VI докъм IV в.пр.Хр. Два от тях са открити на едно място в северния залив на Синеморец (Бутамята/Потамята). С единия от тях е направена реконструкция на двурога щокова котва със съставно вретено, която е съобразена с изображенията върху аполонийските монети. Друг оловен щок от същия залив  е най-големият известен досега в морската археология и представлява поредното доказателство, че този тип щокове не са били изливани в „дървени корита” – едно виждане на G. Kapitän и D. Haldane, което е възприето и в българската литература.
Особено място заема един образцово излят щок с тристранен централен и два странични жлеба, който също следва да се причисли към този вид щокове. Той е намерен в акваторията между с. Лозенец и залива Арапя, където най-вероятно се е намирала римската пътна станция Burtico, която е упомената в римската пътна карта Tabula Peutingeriana (погрешно разчитана досeга като Buatico). От конструктивна гледна точка именно той илюстрира най-добре прехода от каменни към оловни щокове и подсказва, че щоковете с „П-образен жлеб” изглеждат по-скоро черноморски (аполонийски) опростен (груб) вариант на образец, който следва своя каменен прототип. Към същия извод навежда и един фрагментиран оловен щок с добре долавящите се два странични жлеба, който е открит в залива пред устието на р. Караагач. Тъкмо тази форма на щока се среща особено често върху аполонийските монети. Че този тип щокове няма как да са изливани в дървени корита, добре илюстрира и един новопридобит оловен щок от този тип.
Откроява се и една оловна отливка, която наподобява някои средиземноморски находки, приемани за „оловни щокове”. Тя е от акваторията на Бутамята, където – според екипа на проф. В. Велков, е открита оловна обшивка от таран на античен кораб. Всъщност и тази находка е уникална, защото най-вероятно представлява предпазител за таран, който – заради формата си, може да се определи и като първия „античен булб”.
Лит.: Орачев, Орачева 1988, Орачев 2014, 2014а; срв. Лазаров 2009: 64-66, обр. 14-15.

Comments are closed