Етнографски карти

Първите етнографски карти се появяват в XVIII век, но започват да се правят масово през XIX – века на развихрилия се национализъм. По правило всички подобни карти са спекулативни и то тъкмо по отношение на най-големия балкански народ – българския. Докато в по-ранните карти се маркират само т.нар. южни славяни от втората половина на XIX век насетне започват да се очертават и границите на оътделните балкански народи. Издават се и сравнително точни карти за земите обитавани от българите. Такива са картите на Ами Буе, Гиом Лежан, Густав Комбст, Казимир Деламар и накои други, от които се разбира, че българи живеят в историко-географските области Мизия, Добруджа, Бесарабия, Тракия, Македония и Моравско.

Етнографска карта на южните славяни. 1913 год.

от Йордан Иванов, частна колекция

Maps-Ivanov-South_slavs-1913-0111113Академик Йордан Иванов съставя тази карта, която е отпечатана на английски език, за да защити българските интереси с оглед на гръцките претенции по време на Балканските войни.  Картата е много точна по отношение на териториите, населени с българи, защото е съставена въз основа реални данни. Прави впечатление, че при този подход в картата на „южните славяни“ остават бели петна там, където са живеели гърци, турци и албанци. Специално за Странджанското крайбрежие териториите, населени с гърци, са мното точно предадени: те са по големи в района на Василико и Ахтопол в сравнение със Созопол (неотбелязани на картата), понеже тук е имало и гръцки села като Кости, Бродилово и Каланджа (дн. Синеморец).

Етнографска карта на Одринският вилает

от проф. Л. Милетич по информации
за периода до началото на “Балканските войни” (1912 г.)

Maps-Miletich-1912-0311111

 

Comments are closed